„Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни.”

 

Невъзможна любов... Страстна, силна, безумна...Неизживяна...Осъдена...

Чели сте книгата, гледали сте филма, едва ли сте останали безучастни към тази красива и тъжна история. Всеки път изтръпвам, когато слушам песента към филма...

Тя – богатата аристократка, свикнала на забавления и авантюри и лесен живот, пада в краката на един монах – фанатично отдаден на католическия си йезуитски орден.

От любов към него тя изоставя целия си свят и се отдава на безнадежната задача да лекува болни от тиф, разболява се и тя, в отчаянието си става наркоманка...

Той – разкъсан от безумна страст към нея и дълга си към католическия орден. Неговата различност, твърдият му характер, смелост и неотклонно спазване на канона дори я карат още по- лудо и страстно да го желае, с „желание, което я заслепяваше, което заплашваше да се превърне в пълна истерия.”

Той никога няма да я притежава физически, а в душата си се бори с любовта, която изпитва към нея от първия миг, в който я вижда. Отрича я и моли Бог за прошка заради забранената си любов към нея...

Тя го застрелва в мига, когато той прошепва : "Господи, прости ми любовта към тази жена".
Това последно изречение липсва във филма.

Две осъдени души...

Една голяма, силна и невъзможна любов...

Нищо не може да стои по- високо от Любовта.

Дори един монах... получил смъртта от ръката на любимата си жена...

Една жена...потопила се в забравата на морфина...

Една любов – осъдена...

blagodaria ti kapitane :))

Няма Бог по-висок от Любовта .... мисля. :)

...Бог е любов!

...Любов !

Не би тлябвало Бог да ни пречи да обичаме.Напротив Бог е Любов , както ни казва Словото му.
Винаги съм си мислила че това да си отдаден на Бог няма нищо общо с това да обичаш човек.Напротив тогава знаем как да даряваме истински любов!

самата Любов - това е самият Бог! Любовта в нас - това е Бог, това е божественото! Да обичаш Бог означава да обичаш силата, която бди над нас и ни управлява - която (може би) ние сами създаваме с общите си "излъчвания" - ЦЯЛОТО! Това сме ние, всички ние като едно ЦЯЛО, въпреки че се борим с него.

Да обичаме без да умувате...както го чувстваме..днес и утре, докато сме в тела..а после ще видим..

вдъхновено от книгата и филма. Ще го пусна в блога си. Това е първият куплет:
"Осъдени били от тебе, Боже -
да се обичат непременно вечно.
Сама смъртта да раздели не може,
орисаните в утрото далечно..."