В събота вечер, срещу сватбата, вуйчо ми влязъл в село.
— Серт Йордан препуска на бяла кобила край портите на Сербезовите!
— Серт Йордан се върнал е дарове... но ги хвърлил в Камчията...

Мътна беше Камчия, когато тръгна Серт Йордан. Сега реве и се блъска в отвесните си брегове... Още един час езда и ето го е нейното село. Ето го извора. Винаги на залез слънце тя е там. Чуе ли тропот на копита, знае, че е той.
— Ко...

Серт Йордан отпи от паницата и обърса гъстите си мустаци:
— Беше се случило онуй, което рано или късно трябва да стане. След време, когато бях уловил и Черния жребец и Бялата кобила, аз разбрах цялата истина. Младият кон беше жест...

А Серт Йордан продължи:
-Трябва много да обичаш конете, за да разбереш кра­сотата им. Когато ги видях, дълго време не можах да си поема дъх. И си мислех: тука, на връх планината, трябва да се е родил Стояновият жребец. Тука, сред ти...

Но нищо не умира съвсем... както казва Драгий. Все остава по нещо... И от песента остана. Спомням си само как захващаше:

Снощи се Стоян понапи, понапи,