В  събота  вечер,  срещу сватбата,  вуйчо  ми  влязъл в село.

— Серт Йордан препуска на бяла кобила край портите на Сербезовите!

— Серт Йордан се върнал е дарове... но ги хвърлил в Камчията...

Това приказвали хората.

Нищо друго не се случило. Само една от съседките на щастливия младоженец осъмнала със сребърен гердан, а на другия ден — света неделя — двете шилета останали неизядени. Никой не се мяркал в широкия двор на Сербезови­те. Затова пък цялото село се струпало пред високите порти на Сертйорданови. Не две шилета, две ялови крави заклали приятелите на вуйча ми — бай Драгия и Топчи Димитър...