Мътна беше Камчия, когато тръгна Серт Йордан. Сега реве и се блъска в отвесните си брегове... Още един час езда и ето го е нейното село. Ето го извора. Винаги на залез слънце тя е там. Чуе ли тропот на копита, знае, че е той.

— Когато дойда на бял кон — ще те взема, — така й беше казал Серт Йордан.

И ето го, иде на бяла кобила. Хубав и снажен. Не бърза. Нека тя да го види отдалеч. Нека за последен път да налее стомните си. На извора е шумно както винаги. Ето! Бялата кобила се навежда да пие. Серт Йордан дига ръка за поздрав. Но всички мълчат. Никой не го поглежда. Очите му питат: „Къде е? Защо я няма?".

 — Че ти пък защо питаш! Малко ли ти е туй, дето почерни сиромашкото чедо! — излиза напред този, който го мрази до смърт, този, който преди Серт Йордана е грабнал китката й ... Ръката му търси нещо в пристегнатия пояс.- Или - Ти мислиш, че като си няма ни брат, ни баща, няма кой да се застъпи за нея!

—  Да не би... — отпуска юздата Серт Йордан и не смее да изрече страшните думи. Онзи, другият, мълчи. Но вече е напипал нещо в пояса си.

—  Кой ще ми каже най-сетне какво е станало? — скача от коня Серт Йордан.

— Че ти ... нищо ли не знаеш?

—   Къде е годеницата ми? Полуизваденият нож влиза с удар в ножницата.

—   Че тя замина.

—   Къде замина?

—   За вашето село. Дойде за нея Шидер Сербезов. За трети път дойде. И тя отиде с вдовец. Не можа да прежи­вее хорските приказки . ..

—   Какви приказки! — едва се мърдат сухите устни на Серт Йордан.

—   До оня ден те чака и замина. Тя не вярваше. Но ка­заха го вашенци. Отишъл си далеко за булчински дарове. Отдалеко невеста да вземеш ... И тя се реши. Макар и за вдовец, но да мине под венчило един ден преди тебе!

 Още докато каруцата влезе в широкия двор на Сербезите, Шидер изпратил за поп Костадина.

—  Да дойде в къщи, да ме венчае. Не съм ергенин, та да ме водят в черква.

—  Че ако ти си вдовец, невестата не е вдовица! — на­стръхнали роднините му. — Такава хубава булка вземаш, а искаш да я завреш като язовец в дупка! — сгълчал го и дядо Гургул, тогава черковен питроп и  настоятел.

—  Грехота е да вземеш мома и да не я заведеш в божия храм — не спирала и старата Сербезка. Тя не можела да се нарадва на хубавата си снаха. Но Шидер Сербезов бързал. И чак когато залостил портите, изрекъл с половин уста:

—  Заколете две шилета. Днеска е петък — в неделя ще се венчая ...

В  събота  вечер,  срещу сватбата,  вуйчо  ми  влязъл в село.

— Серт