Серт Йордан отпи от паницата и обърса гъстите си мустаци:

— Беше се случило онуй, което рано или късно трябва да стане. След време, когато бях уловил и Черния жребец и Бялата кобила, аз разбрах цялата истина. Младият кон беше жестоко изпохапан. Ясно си личеше кое е любовно ухапване и кое отпечатък на смъртна ненавист.

И в онзи час при потока аз намерих това, дето ми трябваше — ключа към Бялата кобила. Нямаше никакво съмнение, че тя е дошла при потока заради Черния жребец

- Защо? — Не искам да гадая. Но аз вече знаех как ще хвана! Най-напред трябваше да уловя неразумния жребец_. Той често се отделяше от табуна и можеше лесно да се издебне. Като го хвана — мислех си, — ще го вържа. От мъка по изгубената си свобода той ще зацвили и Бялата кобила ще дойде.

Така и стана.

Похитих Черния жребец. Издебнах го и метнах на врата му. Дълго скача той.   Дълго не ми се покорява, а когато се измори, погледна ме с цялата си неизказана мъка и се призна за победен. . .

Два дена и две нощи чакахме Бялата кобила. Но тя не идеше. Табунът беше изчезнал неизвестно къде. Дълго се взирах с бинокъла — нищо не се виждаше. Капнал за сън, на третата нощ съм заспал. И на разсъмване... усетих, че някой ме милва. Може би съм сънувал, че някой ме гали. Кой знае! Събудих се и не смеех да отворя очи, не смеех да мръдна, а чувствах топъл дъх съвсем близо до лицето си. Това се случи на Мара Гидик, на връх Русалка ...

Стисках очи, защото ме милваха така, както ме е мил­вала само една жена, тази, за която бях купил булчинска премяна ...

Серт Йордан се загледа нанякъде. Лозницата зашумя, Нищо не се чуваше. Само Сертйорданица тихо изплака до мене.

— ...Извръщах се едва, сякаш се боях да не разваля някаква магия — поде Серт Йордан, — и видях Бялата ко­била ...

— И? — не се стърпя Грозданка.

— Това е цялата история ...

— Не, тя едва сега започва — прошепна Тодю.
Вуйчо ми долови недоизказаните думи и добави:

— Кога започва любовта, никой не знае... Но всеки усеща кога е дошла. Понякога тя връхлита или се връща като отприщена вода и помита всичко...

—  

***

Имаше само бяла кобила. Скача и развява грива. Серт Йордан слиза от връх планината. През Агликина  поляна,  през  Равна  и   през  Зеленич.   И от Разбойна — все покрай Луда Камчия... Весел е Серт Йордан. Пее и се провиква. Най-хубавата между момите го обича. Чака го. И не от вчера, и не от оня ден. Три години. Идват да я искат от далечно село. Серт Йордан не трепва.

Шидер Сербезов — млад вдовец — праща стройници Серт Йордан не праща. Не се е наяздил на буйни коне... Но сега ще я причака на извора и ще я грабне.