Прочетен: 3115 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2008 13:24
Книгата е "Ловечът на диви патици" на Тодор Ризников.
Историята на Бялата кобила.
Събрали ми се, прибрали, цялата смъртна дружина.
Горе ми в Граматиково, в Граматиковската кория,
Ялова крава заклали, бъчва със вино пуснали,
три дена яли и пили, три пъти жребий хвърляли,
кой в Граматиково да иде,
кой да убие Ивана. Ивана, черния издайник!
Три пъти Трифон печели . ..
— За какво си мислиш, Стояне? — отмахна надвисналия над челото ми перчем Сертйорданица и довърши тайнствено:
— Ако не беше тази песен за смъртната дружина, аз нямаше да стана жена на Серт Йордан ...
— Тази песен Сертйорданица я пееше още тогава, когато си нямаше хабер, че ще ти става вуйна — обърна се към мене Дели Илко. — Минавахме ние през нейното село и Серт Йордан изведнъж спря коня си и заслуша... А когато моминският глас секна, той сякаш още чуваше песента.
-Да тръгваме! — думам му, а той-
-Оставете ме, никъде няма да ходя, няма да мръдна, додето не видя кой пее! И ако е хубава като песента, ще я грабна още тази вечер! ... Така ми каза, пък аз се чудех какво да правя. Чакаше ни път. Отиваме един вид като стража на Драгия ... Тодювата майка щеше да му пристава. От тежко коляно беше, та братята й не я даваха за голтак, при това комунист. Вардеха я и деня, и нощя...
— И? ! — не се стърпях аз.
— Да идем да видим, дума, и отидохме. Малка плетена къщица, измазана с бяла пръст, пред нея — харман. Насред хармана няколко коля небелени мамули. И на купчината, най-отгоре, седнало едно дванадесетгодишно момиченце, ама хубаво, хубаво като месечинка.
Ние с Драгие тънко се подсмиваме, а Серт Йордан пита:
— Кой пееше преди малко?
— Аз! — грейна месечинката от върха на купчината и Серт Йордан се сепна.
— Ти ли? — и преди още черните очи да мигнат два пъти, той продължи: — Когато ме видиш на бяла кобила, да знаеш, че съм дошъл за тебе!
А месечинката се усмихна:
— Ама кога ще стане то? Трябва да ме чакаш да порасна ...
— Ще те чакам! — каза Серт Йордан и сякаш отсече с нож.
Дели Илко приглади мустаците си и се извърна целия към вуйна ми като ням въпрос.
—И ме дочака! — отвърна Сертйорданица.
***
Страшно е, когато си помисли човек — започваше отдалеко Серт Йордан. — Всичко умира на този свят. И песните умират. Искам сега да си спомня една песен дума по дума, а не мога. Бях я чул преди години някъде в еленските колиби. Пееше я слаба и съсухрена женица. Тя умря и песента умря с нея. Изпя я жената и не се намери нитоедин човек да я запомни. И аз не я запомних. Бях пийнал.Поне с това се теша.