В един руски блог ми попадна стих, който ме разтърси. Жалко е, че не зная кой е авторът, просто искаше ми се да прочета и нещо друго от него... Предполагам само ,че е на автора на блога - казва се Алексей Кузмин.
Съжалявам, ако не разбирате руски, но като се опитам да го преведа се губи много...

-Ты ждала?
-Не очень...
-Дай обнять...
-Не трогай...
-Мне уйти?
-Как хочешь...
-Постоим?
-Немного...
-Что с тобою?
-Не знаю...
-Разлюбила?..
-Может..
-Ты совсем другая...
-Ты тоже...
-На душе?
-Ненастье
-Поделись...
-Устала...
-Что ты хочешь?
-Счастья!
-Всё?
-А разве мало?...

Ето оттук е стихчето.

то е всичко :)
Благодаря за стихчето! Разтърсващо е!

много добре разбирам руски, хубав е стихът, но мен не ме разтърси. Лъха някакво отегчение от него, сиво е като делник.
Надявам се да не те засегна, Всъщност ми се струва, че отразява едно типично състояние за руската душа - някаква унила всепоглъщаща депресия, доста характерна за цялото им изкуство. Завършила съм руска гимназия, затова си позволявам да философствам по темата.
Будь счастлив! :)

Хареса ми стиха защото с малки думи разкрива дшевното състояние на двама души.Има толкова насиштане на чувства че чак се задъхваме четейки го.
Благодаря ти че го сподели !

-Чакаш ли ме?
-Не много.
-Дай да те прегърна...
-Не ме докосвай...
-Тръгвам си?
-Може...
-Ако остана?
-За малко...
-Какво ти е?
-Не зная...
-Не ме обичаш?
-Защо не...
-Съвсем различна си...
-И ти...
-Душата как е?
-Мрачна...
-Сподели...
-Уморих се...
-Нещо искаш ли?
-Щастие!
-И само това?
-А нима е малко?