Постинг
19.07.2007 13:11 -
Мразовито
В мразовитите простори птиците самотно грачат...
По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни...
Радостта е мимолетна, угризенията - вечни.
О, да може с нова обич стара скръб да я прогони.
Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.
Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана
как се ронят цветовете върху снежната премяна.
По оскъдните ми спомени авторът е Ли Бай - китайски поет, от една отдавна прочетена от мен книга, дори не помня коя точно.
Просто усещането свива сърцето и в най-горещия ден... Дали е зима, или лято, болката винаги е смразяваща и студена.
Търсене
За този блог
Гласове: 2243