Постинг
16.04.2007 00:29 -
Зовът на елена
Дано никога не чуете зова на елена. Дано никога не изпитате неговата болка.
Болката на този, който вика любимата си. Тази, която няма да дойде. Тази, която той иска, а тя е отишла с друг.
Защото тогава ще искате да разкъсате гърдите си от болката и да извадите сърцето си в шепи, за да може да диша свободно.
Тогава ще искате да можете като елена да изпънете глава към небето и протяжно тъжно и глухо да зовете своята любима... Да се надявате да ви чуе поне...
Дано никога не усетите неговата болка...
Да викаш тази, която няма да дойде... Да плачеш за тази, която няма да се върне...
1.
анонимен -
@}-`-,-
16.04.2007 09:08
16.04.2007 09:08
Дали е болка или обич пропиляна,
тъгата е посята от сладките зърна
на любов неповторима и изляна
в сълзите на единствена сърна ...
цитирайтъгата е посята от сладките зърна
на любов неповторима и изляна
в сълзите на единствена сърна ...
А ако вече съм била на мястото на елена?
Боли, много боли !Сърцето ти се пръска от мъка и вика от болката е силен.В този момент викаш на помощ Бог и питаш защо?Не винаги имаш отговор на този въпрос.После идва успокоенито, онова особено чувство на примирение.Смиряваш се под мощната ръка на Бога и чакаш .А той те вдига на крилата си и те носи.До ледващия момент на идпитане.Поздрав!
цитирайБоли, много боли !Сърцето ти се пръска от мъка и вика от болката е силен.В този момент викаш на помощ Бог и питаш защо?Не винаги имаш отговор на този въпрос.После идва успокоенито, онова особено чувство на примирение.Смиряваш се под мощната ръка на Бога и чакаш .А той те вдига на крилата си и те носи.До ледващия момент на идпитане.Поздрав!
трябва само търпение....
:))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))
Търсене
За този блог
Гласове: 2243
